„Когато човек започне да рисува акварел, опитвайки се да смени цвета със следващия цвят на боите, той престава да произвежда бои, а от всичко това накрая става една кафява течност, в която си слага четката. Мисля, че първите пориви, ако се върнем към 50-те и 60-те години са по моему едни блестящи примери за опита на някакво балансирано, почтено търсене за природа, пейзаж и човешки мащаб за ваканции. Тези проекти от онези години от типа на „Златни пясъци”, „Слънчев бряг” бяха преди няколко години представени във Виена. Аз самият бях участник в изложбата на българската архитектура там и беше особен интересът и радостта да се открият тези работи на блестящи хора като арх. Кольо Николов, като арх. Стефка Георгиева и т.н. Но дойде онази хипер лакомия, която превърна всичко това в онази кафява чаша боя”, коментира с присъщата си артистичност арх. проф. Бойко Кадинов.

Прочетете цялото интервю тук: https://въпреки.com/post/81089264959/арх-проф-бойко-кадинов-в-сащ-вече-превръщат